Кой позволи Алекс да не ходи на училище, а да попадне в ръцете на самозван гуру?
Магдалена Иванова, Труд
Това е за Александър. 15-годишно дете. Българско дете.
Александър е момчето, което дни наред беше оповестено за търсене по отношение на тежките закононарушения в региона на Петрохан. Дете, което не е избягало от вкъщи си. Не е изчезнало „ по лична воля “. А е било оставено от възрастните да се движи с хора със съмнителна известност и още по-съмнителна духовна ориентировка.
Вече знаем най-страшното – Александър е мъртъв.
Тялото му беше намерено в кемпер в региона на Враца, дружно с телата на пълнолетни мъже, търсени по отношение на убийствата край Петрохан.
И тук въпросът към този момент не е „ какво се е случило “, а по какъв начин е било разрешено това да се случи.
По закон Александър е дете. По закон мястото му е в учебно заведение. По закон страната има обвързване да знае къде е, с кого е и при какви условия живее и се образова. Ако Александър е бил записан на самостоятелна форма на образование, това не е частно решение без надзор.
Това е режим, който се позволява и следи от:
– Министерството на образованието и науката
– Регионалното ръководство на образованието
– експертна комисия, в която наложително взе участие представител на Агенцията за обществено подкрепяне, посредством отдел „ Закрила на детето “ към Агенцията за обществено подкрепяне.
– Под надзора на Държавната организация за протекция на детето са подавани неотработени сигнали, които са неглижирани и заметени – както постоянно прави Агенцията!
Затова въпросите са съответни:
Кой позволи това дете да не бъде в учебно заведение? Кой ревизира средата, в която живее?
Кой реши, че хората към него са безвредни? Кой последно е виждал Александър и е написал „ всичко е наред “ в документите?
И още:
- Посещавано ли е детето от обществен служащ, щом същият има обвързване да взе участие в експертна комисия във връзка на провеждането и организацията на независимата форма на образование, за всеки образователен период?
– Виждано ли е действително, или единствено „ по документи “?
– Къде са протоколите?
– Къде са подписите?
– Кой носи отговорност?
Защото излиза, че в България е по-лесно да дадеш детето си на мним гуру, в сравнение с да го изпратиш на учебно заведение.
По-лесно е да го облечеш в думи като „ различно обучение “ и „ духовно развиване “, в сравнение с да понесеш действителен институционален надзор.
И както съвсем постоянно – в картината участват неправителствени организации
Организации, които получават финансиране, достъп и политическа поддръжка, само че не носят наказателна или административна отговорност, когато нещо се обърка съдбовно. Присъства и политическа поддръжка.
Публично знае се, че кметът на София – Васил Терзиев, който щеше да оправи Столицата, е познавал персонално лица от тази среда и е подкрепял активността им, в това число и финансово!
И тук въпросът към институциите става още по-неудобен:
Защо страната реагира единствено когато някое Неправителствени организации я натисне?
Защо „ закрилата на детето “ стартира след нещастието, а не преди нея?
Колко още деца са „ изрядни по документи “, само че действително изчезнали от полезрението на страната?
Днес приказваме за Александър. Утре може да е друго дете.
И до момента в който институциите изясняват, че „ нямало сигнал “, едно е ясно – страната не пази децата си. Тя единствено регистрира гибелта им.
Бог да елементарни Александър и останалите умряли.
